Предстоящи промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.

От началото на годината
се очакват изменения в законодателството, отнасящи се до ползването на земеделска земя, както и покупката на земеделска земя от чужденци.

За да се осъществят сделка по покупка на земеделска земя у нас, чужденците ще трябва да представят документ доказващ, че средствата им са законно придобити.Това е едно от предложенията за промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Друго условие, което ще се постави за покупка на земеделска земя от чужденци, е те да са живели тук през последните три години.

Председателят на парламентарната комисия по земеделие проф.Светла Бъчварова обясни, че има много мнения, според които този срок трябва да се удължи до 5 години.

Проф. Бъчварова обясни още, че няма как да се въведе ограничение за количеството земя, която може да купи човек без българско гражданство, както и вето за покупка на ниви край границата.Ако бъде въведено подобно изискване, то трябва да важи за всички, включително и за българите. Чужденците, които купят нива у нас, ще трябва да гарантират, че ще прилагат добри земеделски практики и няма да експлоатират земята или да я използват само за спекулация и препродажба, предвиждат още промените в закона.

Предвиждат се и промени при т.нар."Бели петна". Проблемя с тях съществува от години. Арендатори, които обработват пустеещи земи (така наречените "бели петна"), и не заплащат рента на собствениците им, през 2015 г. няма да получават субсидии, ако не представят документ за ползване на терените или не заплатят рентата по специална сметка на съответната община за имотите, чиито собственици не са потърсили правата си.

"За да преустановим тази порочна практика, с новите промени ще задължим ползвателите на имотите да представят правен документ за ползването на земите", поясни Светла Бъчварова.Те трябва да имат заверен договор със собствениците или заповед от министъра на земеделието, доказваща, че арендаторите са сключили споразумения с притежателите на земята.

Това ще принуди арендаторите да търсят наследниците на реалните собственици, така че ползването на пустеещите земи да бъде законно и да бъдат защитени интересите на собствениците, допълни Светла Бъчварова.

Законовите промени трябва да влязат в сила  преди първи март тази година, когато започва заявяването за субсидии Кампания 2014 г. а споразуменията със собствениците трябва да се сключат до края на септември.

Предложения за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи има и в процедурата по отдаването под наем или аренда на мери и пасища от държавния и от общинския поземлени фондове.

Мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, които не са предоставени за управление на общините, се отдават от министъра на земеделието и храните за ползване по предназначение,под наем или аренда,- чрез търг, на лица, които са собственици на пасищни животни и/или на лица, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Право на участие в търга имат всички физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители и отговарят на всички други изисквания, визирани в Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ/. Критерият, определящ победителя в търга е предложената цена, без други условия. Предвид затрудненото финансово състояние на целия животновъден сектор няма как животновъди да са в състояние да предложат конкурентни цени на кандидатите, които не са животновъди, но поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Животновъдните ферми в България не разполагат със собствена земя /предвид начина на ликвидация на земеделието/ и с развитието си през годините, според реализираните доходи, по-рентабилните и големи ферми са придобили собствена или наели земя, мери и пазища.

Единодушно е становището на всички браншови организации в сектор Животновъдство да се предостави предимство на животновъдите при управлението на мерите и пасищата.

         Досегашната практика по прилагането на закона в тази му част показа, че целта мерите и пасищата да се отдават под наем или аренда на реалните животновъди не е постигната. На практика голяма част от мерите и пасищата се печелят на търга от лица, които не са собственици на пасищни животни, но поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, както и от лица, които притежават пасищни животни, чиито брой не съответстват на наетите от тях мери и пасища.

С предложените изменения се създават гаранции за отдаване на мерите и пасищата на реалните животновъди в съответното землище и тези на съседни общини, и съобразно вида и броя на притежаваните от тях животни. Запазва се и се доразвива начина на отдаване на мерите и пасищата под наем или аренда – чрез публичен търг като израз на основните принципи за разпореждане със земеделски земи от държавния и от общинския поземлени фондове.

Търгът се провежда на два етапа. На първия етап могат да участват само собственици или ползуватели на животновъдни обекти от съответното землище или от землищата на съседните общини, регистрирани по законоустановения ред, т.е. стеснява се кръга на субектите, които ще имат привилегията да ползват мери и пасища от държавния и от общинския поземлени фондове. Ако след първия търг останат свободни мери и пасища се провежда втори търг, на който могат да участват по-широк кръг субекти – собственици на регистрирани животни и лицата, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние.

Конкретизиран е начина за определяне на пазарната цена – от независим оценител по Закона за независимите оценители.

         Направени са легалните дефиниции на понятията “пасищни селскостопански животни” и “животинска единица”, за да се избегнат споровете по тълкуването на тези понятия.