Парламентът прие на първо четене два законопроекта за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.

Парламентът прие на първо четене два законопроекта за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Първият е внесен от ПГ на Коалиция за България , а вторият – от ПГ на ПП ГЕРБ. 

С измененията се дава възможност държавни и общински пасища и мери да бъдат отдавани с предимство на животновъди. Със законопроекта на Коалиция за България се въвеждат и ограничения за придобиване на земеделска земя. Предвижда се право на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд да могат да придобиват физически и юридически лица, които са пребивавали непрекъснато или са установени в България повече от три години, непосредствено предхождащи годината на сключване на сделката. За юридическите лица с регистрация по-малко от три години това ще става само ако отделните съдружници, членове на сдружението или учредители на акционерно дружество отговарят на същото изискване за уседналост. Съответно при сключване на сделката купувачите ще следва да докажат произхода на средствата за придобиване на земята.

Промените, предложени от Коалиция за България, предвиждат общински и държавни мери, пасища и ливади да бъдат отдавани под наем или аренда без търг или конкурс на собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, като това ще става пропорционално на броя и вида на регистрираните животни и по пазарна цена. Според определението "пазарна цена" е цената за предходната година по договори за наем или аренда на имоти с подобни характеристики, намиращи се в съответното землище на отдавания под наем или под аренда имот. Останалите свободни пасища и ливади ще могат да се отдават чрез търг и на лица, поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Договорите ще се сключват за срок до шест стопански години.

Измененията, предложени от ПГ на ПП ГЕРБ, също предвиждат пасищата и мерите да се отдават с предимство на животновъдите, но това да става чрез търг на два етапа. Предвижда се още мери и пасища да могат да бъдат отдавани по изключение без търг или конкурс на сдружения, включващи всички собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, които се намират в съответното землище или в землищата на съседните общини.

Чужденец с предоставена международна закрила е длъжен в срок 14 дни от получаване на решението за предоставяне на международна закрила да се яви в общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписан в регистъра на населението. Това е предвидено в промени на Закона за убежището и бежанците, внесени от Министерския съвет, които народните представители приеха на първо четене. Проектът въвежда в българското законодателство на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. Крайният срок за нейното транспониране е 20 юли 2015 г. Цел на директивата е да уреди условия на приемане, които гарантират достоен стандарт на живот и са съпоставими в целия ЕС, независимо от мястото на подаване на молбата за международна закрила. Решено беше да се удължи на максималния срокът за предложения между първо и второ четене.

Депутатите отхвърлиха промени на Закона за убежището и бежанците, предложени от народни представители от "Атака", които предвиждат отмяна на възможността чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут да има право да поиска да се събере със семейството си на територията на България.

Парламентът прие на първо четене създаването на Фискален съвет, предложен от правителството.  Идеята е Фискалният съвет да бъде независим орган, който да наблюдава бюджетната политика и изготвя анализи и съвети, както и да създава предпоставки за повишаване на бюджетната прозрачност и публичност. Предвижда се Съветът да бъде петчленен, в т.ч. председател. Членовете ще се избират от Народното събрание за срок от 6 години. Вносителят е записал и изискванията към тях - лица с високи нравствени качества, висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и не по-малко от 10 години професионален опит в областта на макроикономическия анализ и/или управлението на публичните финанси. За членове на Съвета ще могат да бъдат избирани и лица с чуждо гражданство. Независимият фискален орган ще наблюдава спазването на числовите фискални правила, заложени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за сектор "Държавно управление" и Консолидираната фискална програма. Той ще изготвя становища относно пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите, основаната на тях средносрочна бюджетна прогноза и законопроекта за държавния бюджет, включително по законопроекти за неговото изменение и допълнение и по законопроектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Със създаването на Фискален съвет се транспонират европейски директиви в българското законодателство и се изпълняват ангажименти на страната ни като член на ЕС.